Вчера в Историческия музей бе открита експозиция на току-що извадените от земята на хълма “Кракра” археологически находки от IV-I в. пр. Хр. На журналистите бяха показани монети и печати, бойни копия от бронз и глинени съдове от същата епоха.
За първи път на Перник се предоставят пари за археологически разкопки в рамките на проект по програма ФАР на ЕС, каза научният ръководител на разкопките Василка Паунова. Това е голяма чест и огромно задължение за нас, подчерта тя, защото от това зависи съдбата на многото старини, които са в незавидно положение. Археологическите проучвания от тази година са логично продължение на 14-те години разкопки на хълма “Кракра”. Досега основната цел на всички проучвания е бил средновековният град от IХ до ХII век. Тогава е обръщано основно внимание на старините и некропола. Набелязвани са само основните параметри в развитието на хълма от петото хилядолетие насам. Маркирано е ранното желязо и елинистичният период, който остава важен, но непроучен момент в развитието на крепостта.
Проучването на обширния хълм “Кракра”, който е 35 декара място, затворен в крепостните стени, беше дълго чакана мечта за пернишките археолози, но досега нямаше достатъчно финансиране. Благодарение на безвъзмездната помощ на програмата ФАР бяха възможни новите проучвания, каза г-жа Паунова и допълни, че крепостта влиза в рамките на града и би могла да бъде важен туристически обект.
Сред най-ценните находки са монетите, открити при проучване на елинистическия град, двете стълбища, които отвеждат до платформите на крепостните стени, много добре очертаният портик. Археолозите са успели да проучат калдъръма, уточнена е една от по-рано откритите елинистични сгради, която се е оказала малък четириъгълен храм. Има монети от тракийския период, от македонски владетели. Открити са и средновековни монети и печати с изключителна историческа стойност.
Гордост за нас е откриването на колективна монетна находка, триъгълни печати върху амфори, които потвърждават връзките ни със Средиземноморието, каза г-жа Паунова.
В рамките на последните археологически проучвания е открит и могилният некропол, набелязан още преди години. Бяха направени проучвания за да се разбере статута на това селище - дали е македонски стратегически военен център, дали е тракийски град, укрепено място на местен владетел или древногръцки емпорион.
Оказа се, че на територията на България няма друг елинистически град, който да е съхранен в такава степен - квадров градеж с изключително стабилни укрепени съоръжения и храмова постройка.
Под елинистическия град проучванията установиха павирани улица, санирани жилища. Изключително важно откритие бележи началото на изграждане на първобитни селища от различни епохи.
