100 години чества жп линията Радомир – Земен – Кюстендил
Любомира ПЕЛОВА
Тържества за вековния юбилей имаше на трите гари
Вчера се състояха официалните тържества по повод 100-годишнината на железопътната линия Радомир - Земен - Кюстендил. „Български държавни железници" ЕАД представят изложба с фотоси, документи и текстов материал. Тя е експонирана в гарите Радомир, Земен и Кюстендил и представя интересните обрати, нелеките изпитания и забележителните инженерни постижения при изграждането на тази железопътна линия.
Специално за празника, националният железопътен превозвач промени и разписанието на един от сутрешните влакове от София за Кюстендил, който тръгва в десет часа без две минути от Централната столична гара. В сравнение с обичайния си график, на 26-ти юли този влак престояваше по-дълго време в гарите Радомир и Земен, за да могат пътуващите да участват в тържествените церемонии за юбилея на жп линията.
Той бе тържествено отбелязан на трите гари. На първата от тях - Радомир тържеството започна в 11 ч. вчера. Влакът “Дезиро” от София бе посрещнат от кмета на общината Красимир Борисов, Васил Рангелов, съветник на министъра на транспорта, Симеон Ананиев изпълнителен директор на ИА “Железопътна администрация”, Иван Вълчев , директор обща администрация на БДЖ ЕАД и Стефчо Стефанов, управител на БДЖ “Пътнически превози” ЕООД.
В поздравителния адрес до гражданите на Радомир от изпълнителния директор на БДЖ Христо Монов, прочетен от Иван Вълчев бе подчертано, че Българските железници днес полагат всички усилия да подобрят качеството на ж.п. услугите, за да отговорят на съвременните изисквания на своите клиенти. Районът на стогодишната гара бе украсен и благоустроен от общината.
Поздравление към служителите, ветераните на ж.п. гара Радомир и гражданите отправи и градоначалникът на Радомирска община Красимир Борисов. Той подчерта, че още преди 100 години, с откриване на линията Радомир- Земен- Кюстендил, е реализирана една европейска идея.
Четирима ветерани служители на гара Радомир бяха наградени с юбилейни плакети.
В чакалнята на гарата бе експонирана изложба, проследяваща интересните обрати, нелеките изпитания и забележителните инженерни постижения при изграждането на ж.п. линията.
”С продължаване линията от Гюешево за Македония гарата в Радомир ще се превърне във водеща към София и западната ни съседка. Тук се кръстосват две основни направления- за Кюстендил и за Благоевград- Кулата”, каза Симеон Ананиев.
По повод стогодишнината на линията се възстановява спирка “Дебели лаг” , която след закриването й преди години е разграбена и опожарена. Сега с 54 000 лв. се строи съвременна, отговаряща на европейските изисквания спирка. Тя ще има чакалня, билетно гише и навес, както и модерна тоалетна. Проблем според кметския наместник Роза Кръстева е кражбата преди години на проводниците от електрическата мрежа на около 1,5 км. до спирката.
В Земен, където гарата и подходите към нея са ремонтирани по повод 100- годишния юбилей посланикът на Италия у нас Стефано Бенацо откри паметна плоча на загинал по време на строителството на линията италиански инженер Клинка.
Основните чествания се състояха в Кюстендил.
Там бяха наградени и децата, участвали със свои рисунки в конкурса, организиран от инициативния комитет за празненствата, по повод 100- годишнината от построяването на линията.
„Български държавни железници" ЕАД също бяха подготвили подаръци за малките художници, пресъздали в своите произведения детското възприятие за забързания ритъм на влаковете в този изключително красив регион на нашата страна.
Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита чак на 26 юли същата година, а за това важно събитие дошъл и самият министър-председател Александър Малинов, отбелязват архивите.
Според проекта жп линията е била удължена на следващата година до Гюешево, където пък първият влак пристигнал на 16 юли 1910 г.
Построяването на линията Радомир - Гюешево струвало 12,377 млн. златни лева - кредит, отпуснат от френска банка. Сумата е голяма за времето си, като се знае, че тогава активите на БНБ са възлизали на около 250 млн. лв., а златният лев е бил равен на френския франк.
Прокарването на трасето продължило 5 г. Релсите били доставени от Англия, жп мостовете изработили германски фирми от Мюнхен, дървените траверси са внос от Сърбия, а техническите и инженерните дейности били изпълнени от италианци, уточни кюстендилският историк Ангел Джонев, който неотдавна издаде и книга - “Македония в железопътната политика на България”, изследване в 500 страници.
