Готов съм да подкрепя всяка разумна идея
Парите за финансиране на системата на здравеопазването от Министерството на здравеопазването и чрез Здравната каса възоснова на дейността по клиничните пътеки. Болниците като търговски дружества получават приходи и от здравни услуги на граждани и фирми, профилактични прегледи, рентгенови и лабораторни услуги и др. Този модел за огромна част от общинските болници се оказа неработещ и ги доведе до непосилни задължения и опасност от фалити. Наивно е да се твърди, че със средства от общинския бюджет може да се стабилизира финансовото състояние на МБАЛ – Радомир, още повече като се знае, че общината е в тежко финансово състояние
По повод законово определените ми компетенции и правомощия, моите усилия винаги са били насочени към предотвратяване на момента, в който управителят ще оповести публично, че болницата не може да се справи с натрупаните задължения, които се генерират непрекъснато поради недостатъчното финансиране на клиничните пътеки от НЗОК.
На 02.10.2009 г. д-р Цветан Георгиев - управител на „МБАЛ – Радомир”е депозирал молба за освобождаване до съветниците от Общински съвет Радомир и до мен, в качеството ми на кмет на общината.
Многократно изтъквах пред общинските съветници моите опасения от подобно развитие на нещата, като мотивите ми са произлизали включително и от отчетите на болничното ръководство, периодично внасяни за разглеждане пред ОбС - Радомир. Въпреки сериозните забележки, които се отправяха относно притеснителните счетоводни резултати, тези отчети бяха приемани с мнозинство от общинските съветници. Предложих на ОбС да възложи на управителя на МБАЛ да изготви и представи за разглеждане управленска стратегия и антикризисна програма, които да отразяват реалната ситуация на търговското дружество. От неговата компетентност е да представи мерки и начин за преструктуриране, които да бъдат реално изпълними и ефективни - сега, а не някога в бъдещето. Близо две години, откакто съм кмет на общината, се изгуби ценно време в търсене на виновни за състоянието на болницата, вместо да се предприемат ефективни мерки от ръководството за подобряването му.
Многократно пред ОбС-Радомир, пред медиите и жителите на общината съм изразявал позицията си като кмет във връзка с хроничния недостиг на финансови средства в МБАЛ. Твърдо стоя зад мнението, че болницата в Радомир трябва да я има! От това мое убеждение съм се ръководил, когато инициирах срещи с народните представители, областния управител, синдикатите, ръководствата на съседните общини. Многократно ангажирах вниманието на отговорните институции включително осъществих среща с бившия министър на здравеопазването д-р Желев. Пред всички инстанции настоятелно съм излагал нашите мотиви, отразяващи преди всичко желанието и интереса на хората болницата да я има, тъй като тя обслужва три общини – Радомир, Земен и Ковачевци.
Предвид нарастващите задължения на болницата е крайно належащо да се изясни въпросът за нейното оцеляване. В рамките на мандата досега в Общинския съвет многократно са поставяни за обсъждане проблемите в сферата на здравеопазването. Трябва да се знае, че финансовото състояние през годините се е усложнявало прогресивно и от 247 хиляди лв през 2004 година през 2009 г. те достигат над 600 000 лв. Като конкретна помощ и ангажимент, въпреки лошото финансово състояние на общината за 2008 г. от ограничения бюджет и намалени собствени приходи е преведена субсидия в размер на 340 х. лв., а за 2009 г. до момента са предоставени над 150 х. лв. за покриване на задължения на болницата към доставчици, за заплати, ел. енергия, медикаменти, консумативи и др. За да се възстанови отнетата акредитация на МБАЛ през 2007 г. и да се отговори на изискванията за акредитиране, със заемни и целеви средства бе инвестирано за изграждане на болнична асансьорна уредба за 84 493.44 лв.; преместване и вътрешен ремонт на Хирургическо отделение, преустройство и ремонт на АГО, манипулационна на Детско отделение и ремонт на вход и коридори на стойност – 61 637.88 лв.; отоплителна инсталация на газ на стойност – 186 452.22 лв. От това става ясно, че общината е направила всичко, което е по силите, за да има добри условия за работа и за финансово стабилизиране на здравното заведение. Налага се въпросът защо въпреки всичките положени усилия задълженията вместо да намаляват растат непрекъснато и се генерират нови такива, а тежкото финансовото състояние не се стабилизира, а се задълбочава. Каква и доколко вина имат управляващите на дружеството през последните години, включително и настоящото?
Защо броят на преминалите болни намалява прогресивно, като за първото полугодие на 2009 година е намалял с 27.47% спрямо същия период на предходната. Здравните пътеки са само 27 и логично приходите от НЗОК са малки и при това лимитирани и придружени със санкции. При налични 38 легла, използваемостта е под половината от тях. Персоналът наброява 68 заети бройки по щат и 9 по граждански договор. Средната работна заплата по категории персонал е : управител – 2310 лв.; лекари със специалност – 1 194 лв., без специалност – трима – 986 лв.; медицински специалисти /сестри, лаборанти и др./ - 559 лв.; санитари – 332 лв. и друг персонал – 543 лв., а това далеч не са ниски възнаграждения в сравнение с другите болници. Необходимо е да се поеме отговорност. Належащо е да бъде обяснено на хората, че вече става въпрос не за стабилизиране, а за оцеляване на болницата. Апелирам към тях да приемат факта, че само голямото ни желание няма да наклони везните в нейна полза, ако не бъде извършена широко обсъжданата структурна реформа. Частичното погасяване на задълженията от стотици хиляди левове и търсенето на малки суми за най-неотложните от тях, заедно с неплатените данъчни и текущи задължения, в никакъв случай няма да доведе дори до минимална стабилност на лечебното заведение в по-дългосрочен план. Ще подкрепя всяка разумна идея, свързана с избягване на финансовия колапс на нашата болница. Ще подкрепя и ще положа максимални усилия за запазване на специалистите и задържането им в Радомир. Общината няма възможност за допълнителна субсидия. Държавата може да помогне и дано министър Нанев държи на обещанията за подкрепа, дадени на среща с представители на колектива. В противен случай трябва да се предприемат действия, по предложението на управителя за обявяване на несъстоятелност или преструктуриране.
