СРЕЩУ ПРИВАТИЗАЦИЯТА – С ДЕКЛАРАЦИЯ. ТАКАВА ПОЛИТИКА ВЗЕ ДА ВОДИ ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ, щото положението взе да става гърбаво. Въпросът е каква ще е съдбата на тая декларация, щото както е известно, частникът не ще декларации,а пари. Декларациите са привилегия на общинските и държавни органи. Та и с пернишкия ТЕЦ така. След като 20 години демокрация борбата беше да се приватизират монополите, за да живне народецът, сега се появиха сякаш ретроградни елементи, които превърнаха тази магнетична думичка „приватизация” в нещо срамно, мръсно, недостойно. Излиза, че социалистическата собственост е много по-качествена от капиталистическата, според както беше казал Ленин навремето, ама кой да го чете? Още преди да е приватизиран окончателно, пернишкият ТЕЦ почва да излъчва мека топлина. Обаче дали се гаси туй, що не гасне, щото вече е ясно, че борчовете не се погасяват даже с пожарникарски маркуч. Дето викат шопите, на борча майката му е плащане. А когато плащането не може да се състои, идват икономическите теории за превръщането на дълга в собственост. И на опасенията – в декларация. Ако с нея се спаси от ликвидация ТЕЦ-а, няма да е зле да се понапишат още малко декларации и за други структуроопределящи предприятия в региона. А може би по-скоро некролози…
БУРГАС ОБИЧА ПЕРНИК. НЕ Е МНОГО ЗА ВЯРВАНЕ, ОБАЧЕ ЯВНО КРАСИ БАЛЪКОВ Е ПОЕВРОПЕЙЧИЛ МОРСКИЯ ГРАД. Разнасят се призиви народът масово да се стече на мача „Черноморец” – „Миньор” – родата барабар с децата. Аргументът е железен – Перник е далече и пияните ултраси на жълто-черните едва ли ще имат пари да си платят пътя до морето, където да си излеят бесовете върху седалките и другите съоръжения на стадиона. Така че, не бойте се, деца, винкело го няма, елате на мач! Остава да видим колко бургазлии не се боят от винкело.
