Тая пуста магистрала „Люлин” стана фолклорен проблем. Опоетизираха я отвсякъде, най-вече Инспекцията по труда. От няколко дни и народни песни за нея се пеят – жътварски.
В квартал Църква земеделците проклинат мига, в който турските строителни спецове заораха с багерите. Щото им заораха в нивите и за по-сигурно ги нагазиха със самосвалите. Така хлябът ще си остане черен като във фолклора, а мъката отново ще се мултиплицира в нормативни документи.
Все си мислехме, че скандалите имат край, обаче явно магистралата е бездънна яма. Унищожената житна реколта просто няма обяснение. Освен ако инженерите не правят разлика между пшеничен клас и магарешки бодил. Вече е толкова смешно и глупаво да се задава въпросът кой ще възстанови щетите. Ако ще я карат така до финала – турците по-добре да си ходят. Нищо националистическо, просто за българина пшеницата е хляб , хлябът е живот, а животът не е само магистрали.
Щото „Люлин” изкарва повече плява, отколкото зърно. Едни се хранят от зърното, за други остава плявата.
