Обама се справи с Осама, но изглежда не е много щастлив. Щото върлият душманин на Америка и западната демокрация най-после е пратен в небитието, обаче битието няма особени изгледи да се върне към доосамовия период.
Затова и американският президент съобщи новината за смъртта на фамозния терорист повече като скръбна вест, отколкото като радостно събитие. И си е прав. Какво толкова да му се радваш, като се знае акълът на талибаните. Осама беше просто символ и едва ли бе мозъкът на Ал Кайда. Щото да правиш това, с което се занимаваха хората на Осама, изисква не мозък, а точно обратното – липса на мозък.
Та затова и американците, а и цялото прогресивно човечество, ясно съзнават, че навлизат в нов исторически период – без Осама, но по осамовски.Независимо че доларът моментално поскъпна, цените на петрола си останаха същите. А нали точно с евтиния долар се обясняваше скъпият нефт. Та затова Осама не ни решава проблемите, а ги задълбочава. И скръбната вест си е задължителна…
