ВОАЯЖЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ В РОДНИЯ МУ КОВАЧЕВСКИ КРАЙ премина в стил "Детство мое, реално и вълшебно". Как да е иначе, когато всичко бе спомени от доброто старо време, гарнирано с атрактивно земляческо присъствие, а над всичко бе бабешката милувка, която може да се тълкува и електорално, и фолклорно, и даже прощално. Жълтата преса яко ще захапе въпроса дали бъдещият експрезидент ще си вдигне вила по местата на детските спомени, но поне засега индикациите са, че две фолкдиви плюс президент ще дойдат възмножко на тоя отруден край. Както и да е. Важното е, че
лентата на спомените се върна чак до корените - до оная болница, където според легендата се е родил Първанов. Друг е въпросът, че то даже в Перник по това време не е имало болница, камо ли в Сирищник, но може пък и да е вярно, трябва ли човек да знае всичко, което се случва по Ковачевския край. В родния край и стените помагат. Само така може да се квалифицира звучната американска плесница, която президентът удари на вечния кандидат за креслото му Волен Сидеров. Така е. Детството поражда понякога и мъжки размисли и страсти...
КЪСНИЧКО Е ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ШЕФ ДА СЕ ПРАВИ НА БАНКЕР и да съветва банките всеки ден да си проверяват банкоматите. Това те си го знаят по презумпция. По- интересно е как стана така, че от ония дни бая народ, включително от Перник, изпищя обран по банкоматен път. Работата е хептен дебела, щото слуховете за конспиративна група с перфектна организация, започнаха да тровят сънищата на не един и двама картопритежатели. Проблемът вече е не толкова банкерски, колкото полицейски. За да се върне доверието май трябва да се въведе системата "Банкомат , полицай, банкомат, полицай...."
