Вчерашният ден беше от ония, в които новините идваха през минути. И все черни. Зверски катастрофиралият автобус на магистрала „Тракия” погуби толкова живот, колкото и Господ не може да компенсира. Чернилката отново влезе в медиите, в душите и в цялостната атмосфера на и без това нерадостна България.
Изведнъж рязко се смени темата на обществения дебат. Политиката и дебелашките заяждания на дребно и едро изчезнаха като с магическа пръчка, за да се отвори път на съболезнованията, болката и страданието. Поредният пример за голямото и малкото в живота, за значимото и невзрачното. След всеки подобен кървав инцидент използваме клишето, че България вече не е същата. А тя си е същата. Със същите проблеми, със същата безумна човешка заядливост, със същата психология.
Пак по традиция няколко дни ще върви разследване на причините, което вероятно ще доведе доникъде, а и да доведе донякъде – вече няма смисъл. Друг е въпросът доколко трагедията ще сплоти нацията или това ще е само на думи. Защото сме в ситуация, когато и думите са излишни…
