Светът се променя към по-добро. Щом Ицето Стоичков в сърцераздирателното си „кърваво писмо” в подкрепа на Плевнелиев се яви като кавалер на изящната словесност – значи има смисъл да се живее и да се гласува. Неподозираните ораторски умения, с които блести този шедьовър на политико – футболната мисъл, е достоен за енциклопедията, събрала гения на великите личности на човечеството.
Интересно къде най-успелият български футболист се научи да говори метафорично? И с какви ли нечовешки усилия постигна онова съвършенство на езиковия изказ, та на цяла страница да не употреби нито веднъж думите „мамата” и „лелята”. А трябваше, сто пъти трябваше да спомене роднините на ония овце без биография, които освен за рушвет, за друго не мислят. И чието тъмно минало е минало пред телевизора, аплодирайки Камата от Барса.
Ех, Ицо, Ицо, защо не се кандидатира за президент, докато те молеше Бойко, та сега да развинтиш на предизборния терен противниковия отбор, съставен от неудачници, пропаднали играчи, въобще боклуци. И защо хвърли в смут целокупния български народ, който досега смяташе, че силата ти е в краката, а ти взе и да говориш?
