Вчера властта си хвърляше капите от кеф, че е решила проблема на заводите в Червена могила. То си е за радост. За три дни триста литра бензин профукаха държавните автомобили на големците, тежки пресконференции направиха въпроса исторически, депутати и министри, синдикати и работници отвориха гърло за декларации и протести, автобуси с работническа класа навикаха жълтите павета.
Както в номенклатурно-тоталитарните времена едната канцелария създава работа на другата, така и сега властниците си направиха един другиму номерца, станаха център на внимание, после оправиха положението, и пак станаха център на внимание. Шуми, брат, шуми - беше мотото на комсомолската работа едно време. Днешните юпита може и да не са били комсомолци, но това не им пречи да не знаят какво правят.
Демократично мислещите обаче не могат да спят, ако не разберат защо като виновникът е един - го отнасят деветима. Сигурно щото е вечен старият войнишки виц за старшината, който наказвал на принципа: “Таковал - нетаковал, три дена карцер”. Лошото е, че няма генерална линия за старшините.