Така сме се натопорчили да бием англичаните на „Уембли”, че даже си вярваме. Напомпали сме се със самочувствие като първа световна сила и плещим глупост след глупост .
Вярно, в спорта всичко става, във футбола – абсолютно всичко. Обаче комай бързо забравихме приказката за „Посмали, манго”. И припадаме от водещи новини, че еди - кои си асове на англичаните били контузени и нямало да играят. Сякаш нашите са много здрави и ще играят.
Интересно каква песен ще запеят футболистите и треньорите след мача, от който можем само да спечелим. Всъщност, ще спечелят само те, от резултата няма да поевтинее олиото. По традиция решихме да борим кризата във футбола със словесни изхвърляния и патриотизъм на едро. Без да си даваме сметка, че отиваме в бяла футболна държава, където стоката се цени по това, което прави на терена, а не по това, което приказва на пресконференциите в Правец.
Може и да не сме прави в песимизма си. Засега бием англичаните, и то убедително, в приказките. За головете ще видим довечера, както и дали българският Цар футбол е гол или тепърва ще оголява.
