Днес и утре ще си поговорим за независимост. Историците знаят как точно да го формулират, но обикновените граждани не само, че не знаят, но и не искат. Почивен ден в средата на седмицата е жива сгода за компоти и туршии и чат-пат за някое знаменце на терасата. За национална гордост обаче трудно може да става дума, щото сме пълни с предразсъдъци.
На някои цял ден няма да им стигне да осъзнаят историзма на 22 септември 1908 година, затова по-добре да не си губят времето. Щото българинът е зависим от своята независимост. Именно като независим той получава независимата информация, че от него зависи да оправи държавата. Да стегне колана яко, да се отдаде на пост и молитва и както му обещаха, след година – година и нещо да се оттласне от дъното. А дотогава ще е зависим от вътрешното и международното положение.
Е затова почиваме на 22 септември – да продължаваме да искаме независимост, каквато сме търсили от 1908 година, та до днес.
