Вчера в Народното събрание замалко да стане бой заради депутатските заплати. С което щяхме да цъфнем като номер едно в световния телевизионен обмен, наравно с Украйна, Боливия и Южна Корея. Боят обаче не настана, според както е във възрожденската песен, а се приключи с цветисти изрази, достойни за творчеството на автор на вулгарни романи.
Всъщност театърът за парите си е сополива оперета. При няколко хиляди левове заплата, да се циганиш за няколко десетки левове е или первезна демагогия или колосална простотия. А най-вероятно и двете заедно.
Проблемът на държавата днес са не депутатските заплати, а недепутатските. В Парламента всичко е ясно – там пари при пари отиват. Въпросът е къде са парите на избирателя. При него не отива нищо, освен медийни фоерверки, за които плаща, без да има пари. Същият избирател с удоволствие би изгледал и един здрав безплатен бой на своите избраници, обаче за пореден път трябваше да се задоволи със словесния му еквивалент. Така е – само с пари не се живее!
