Удивително бързо българският език започва да се пълни с нови думи. Особено с тъпизми. Хит на медийния пазар напоследък стана думата „тричане”, както в Странджанско наричат езическия обичай „бесене на кучета”.
И се вдигна един вой също като от кучешка глутница. Европа рипна да брани правата на българското куче, а нашите природозащитници изпъчиха гърди в героична поза. Вярно, тоя обичай си е чисто варварство, обаче му се отдели много повече внимание, отколкото на цената на захарта например. Кое стои по-високо в ценностната система а българина – нека природозащитниците кажат с помощта на кучелюбивите си европейски приятели.
Всъщност, нищо чудно, че у нас се бесят кучета. Бесенето е фолклорен обичай, който значи власт и самоуправство. Нима не знаем култовата реплика, че еди - кой си коли и беси в своя град или избирателен район. Това тричане може да не е езическо, но е политическо. Щом избирателят си го харесва, какво чудно има, че бесенето е в кръвта на българина? И преди, и сега…
