Зададе ли се 9 май и започнат разправиите. Какъв е тоя ден, каква е тая победа? Кой кого е победил, защо изобщо е трябвало да го побеждава, та сега да ни създава емоционално- идеологически проблеми? Все неща от тоя сорт терзаят душите наши.
Странни са канските усилия на мнозина да победят самата победа. ярно, постигнаха частичен успех- превърнаха 9 май в Ден на Европа. В което няма нищо лошо, ако не беще объркването дали девети или осми май трябва да се тбелязва като такъв. Като прибавим и леко налудничавата идея днес да се празнува денят на цветята- победата се превръща в тотална загуба на здравия човешки разум.
Типично по нашенски деня на обединението го стъпкахме в калта на азединението. Някои сякаш ги е яд, че Хитлер още не е жив, за да му се порадват на чудесиите. Да не говорим, че самото празнуване на Деня на победата се истеризира като анатема.
Да се победи победата обаче е мисия невъзможна. Защото колелото на сторията и колелото на късмета се въртят все в една посока. И някои все губят от победата...
