И гърците дойдоха на нашия. Вярно, с двайсетина години закъснение, обаче по-добре късно, отколкото никога. За южните ни съседи комунизмът е на привършване и сега изливат мъката си под формата на денонощни бунтове. Навремето ние така се радвахме на падането на комунизма, а сега тия за какво негодуват, да ги пита човек.
Впрочем, има за какво. Лежачката свършва и узото става с пари. Започва приватизация и безработицата може да обърне трафика на домашни прислужници в обратна посока. Нищо чудно след време гъркини да обгрижват наши болнави старци и да сменят чаршафите на хотелите в Банско и по морето.
Въпросът е дали ние, българите, трябва да сме щастливи от това обстоятелство, че и комшията е зле? И дали вече не сме се опиянили от неговата лежачка, та да ни завлече на гости в тази прословута луда гръцка сватба, от която излизаш или пиян, или без пари.
Навремето Паисий бе изригнал срещу гърчеещите се българи с „О, неразумни”. Сега комай е време ние да повторим призива му в обратен вариант – „О, неразумни елини, поради що се срамите да се наречете болгари?”.
