ФУНДАМЕНТАЛЕН СПОР СЕ ВЪРТИ ИЗ ПЕРНИК В ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ. Не че някой чак толкова се е впечатлил в жегите, обаче като няма други теми за разговор – да си дойдем на думата за измрялата риба в река Струма. Та въпросът е – това екокатастрофа ли е или само така ни се струва? Вярно, риба може да умре по хиляди причини. Например, като я хване рибарят и я държи на сухо половин час. Обаче в нашия случай не става дума за рибари. Явно критерият за екологична катастрофа търпи тълкуване, включително и съдебно. Ако за някои екокатастрофата значи половин Перник да се натръшка в реанимация, или, не дай си, Боже, на друго, по-неприятно място, то си е за сметка на неговата лична екохигиена. Ако обаче обърнатата с корем нагоре риба е просто досадна подробност от живота на речните обитатели, то нека направи справка как се процедира в случая в братските нам европейски страни. Там за едно умряло славейче в парка се провеждат протестни митинги и даже се искат оставки на евентуалния убиец. Има и друго – какъв е смисълът да се намери виновникът за отровената риба? Ако е само заради глобата и да напълни държавата някое и друго перо в приходната част на бюджета – нека го търсят. Обаче бас ловим, че всеки ще си намери желязно алиби и нито лев глоба няма да бъде платен. Най-много да се върнем на въпроса защо ручахме жабетата /впрочем дали жабите в реката останаха живи?/
СНОЩИ НА КРЕПОСТТА „КРАКРА” ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ДУХЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ. Жив театър на открито! Хубаво е историята да се играе пред очите ни, а с тия археологически разкопки нещата отиват натам. На участниците в експедицията за цял живот ще им остане споменът за емоциите в селището на болярина Кракра, отколкото и най-интересният урок от учебника по история.
