Независимо че забраниха на военния духов оркестър да свири на паметника на Тато, друг оркестър продължава да свири туш навсякъде из републиката. Всеки ден по един туш, както подобава на голямо тържество.
Първото отмина с честванията на Съединението, но там тушът се чу съвсем слабо. Даже трябваше да предупреждават народа да пази тишина, за да се чуе по-добре. Вторият туш – този за Тато, вече се чу далеч по-ясно, въпреки шумотевицата и освиркванията на недоволната публика. Третият бе по повод избирането на новата министърка на регионалното развитие, която си заслужи туша с малкото си години и с още нещо. А днес чинелите ще ударят за пореден път, за да отбележат годишнината на Девети септември. Междувременно още не е отзвучал тушът за продажбата на Булгартабак, който във времето ще се раздробява на все по-малки и все по-звънливи тушчета.
Така от туш на туш народът сякаш е туширан. А военният оркестър ако иска да свири за Тато. Има кой да ни весели вместо него.
