Съучениците на убитото момче в шок от кървавата драма
Необичайно тихо беше вчера в класната стая на ХI “б” клас от Професионалната гимназия “Юрий Гагарин” в Перник. На занятия се явиха 22 от общо 24-те записани в дневника деца. Другите двама никога вече няма да седнат на втория чин вдясно. Единият - Кристин вече не е между живите, а другият - Кристиян е обвинен като негов убиец. Разфасованият труп на 17-годишния перничанин беше намерен във вторник, заровен в горичката над стадион “Металург”. Дробовете и други вътрешности бяха открити в хладилник в апартамента на бабата на Кристиян в пернишкия квартал Изток.
Класният ръководител Тинка Рангелова се обърна през сълзи към своите ученици: “Скъпи ученици, мили мои дечица, Кристин го няма вече между нас. Аз не мога да повярвам, че Кристиян го е убил, че изобщо е способен на такова зверство. Съжалявам, че днес ви посрещам с толкова страшна вест.” Децата запалиха свещи в памет на мъртвия си съученик и сложиха на реверите си траурни лентички. Всички 22 деца бяха в шок. Те седяха на чиновете си и не проронваха дума. Не можеха да повярват, че зверското убийство, покъртило цялата страна, се е случило именно в техния клас. Никой не можеше да повярва, че Кристиян, който е глава и половина по-нисък от Кристин, е могъл да го убие.
Не можаха да повярват, че Кристиян, който има атлетична фигура и доскоро е тренирал футбол, е бил победен от тихия и по-дребен физически свой съученик. Децата бяха категорични, че конфликти не е имало между тях. Едни твърдяха, че двамата са били приятели и често прекарвали времето извън училище, но според други двамата само седели на един чин и не поддържали контакти след занятията.
Траурни лентички бяха закачили на реверите си и учителите, персоналът и възпитаниците на професионалната гимназия “Юрий Гагарин” вчера. Директорът на училището Иван Попов обяви тридневен траур, а във фоайето пред директорския кабинет бе оформен траурен кът. Там бе поставено ученическото досие на Кристин с неговата снимка точно под портрета на патрона на бившия техникум - Юрий Гагарин. Гореше свещичка, поставени бяха и свежи цветя. Повечето от младежите и възрастните, които се разхождаха по коридорите, едва сдържаха сълзите си. Нямаше ги ежедневните закачки, а повечето разговори се въртяха около зверското убийство.
