Готвените 10 % съкращения в образованието са поредната тесла, след която училището ще заприлича на обрана къща. Децата и без това са малко, парите не стигат доникъде, а стопяващия се персонал от година на година ще връща школото към спомена за времената, когато един даскал с дълга тояга е давал напътствия как се пише А, Б.
Държавата ръководи образованието като едноличен търговец частната си фирма - икономисва работници, заплати, инвестиции. Педагозите безспорно имат привилегията на твърдото месечно заплащане, обаче твърдите мерки на всяко правителство смекчават волята им за професионални изяви и свеждат битуването им в класните стаи според принципа “ден да мине, друг да дойде”. Обзети от еуфорията на модерните времена, управниците утре могат да измислят и задочната система за обучение, та децата да се явяват само на изпити, а учителите да се преквалифицират в улични продавачи на козметика и амбулантни търговци на застояла литература.
Теслата на съкращенията си дялка на всеки шест месеца, а учителските протести звучат като ехо в обраната къща на образованието.
