Всеки човек има тържествени дни, които са неразделна част от житието му. Един от тях е абитуриенският бал, който за младите е най-голямата тръпка. "Едно, две, три, четри..........дванайсет! Стига! Урааа!" Това е част от виковете на зрелостниците, които се чуват тези дни по улиците на града. Усмихнати лица, красиви тоалети и много цветя изпълват фееричната обстановка.
Щастливи сме, че завършваме, но въпреки всичко съжаляваме за педагозите и за всичко онова, което сме преживели в училище, споделиха абитуриенти от ТПГ "Юрий Гагарин", които завчера се веселиха на бала си. Мислех си, че като завърша ще се отърва от досадното даскало и от изпитванията, но май не е така, защото баща ми каза да се оринтирам към продължаване на образованието или да започвам работа, каза Иван със сълзи на очите и викна мощно гагаринско "Ура". Момичетата също бяха притеснени, след като казаха сбогом на школото, защото по-голяма част ще работят и ще учат, което е доста трудно за младите хора.
Няма да се примирим с тези неравноправности, които върлуват в момента. Трябва сериозно да си стъпнем на краката, защото държавата ни е член на Европейския съюз и имаме пространство за развитие. Това не е за подценяване. Ще участваме с проекти пред еврофонодове, за да може да развиваме някаква дейност в нашата страна, а не в чужбина. Българинът е много умен, той е известен в целия свят със своите постижения във всички области на науката. Няма да се примирим с нищо нередно и да си затваряме очите пред управляващите, ние сме хората, които ще променят стандарта на живот, споделиха още зрелостниците.
Много песни, танци и емоции бяха неразделна част от преминалите абитуриенски балове в града ни. 27 май е последният ден, с който ще бъде закрита еуфорията на тържествата. По традиция от няколко години учениците от Перник празнуват в ресторант "Струма" и всички перничани имат възможността да ги видят, както и да станат съпричастни към този прекрасен за тях миг в живота. С цъкане на устата като стенен часовник и бурни аплодисменти от родители и приятели абитуриентите преминаваха алеята на радостта през центъра на града.
Какво по хубаво може да зарадва обикновения човек в момента, освен настоящите абитуриенски балове. Независимо от проливните дъждове, всеки който обича този празник, е неразделна част от него. Хората казваха, че дори и времето е щастливо, защото плаче от радост.
