В Пернишко запяха чановете,лумнаха сурвакарските огньове
Любомира ПЕЛОВА
В Пернишко запяха чановете,лумнаха сурвакарските огньове
"Сурва" - най-чаканият, най-веселият, най-шумният празаник
Любомира ПЕЛОВА
Миналата нощ бе безсънна, но щастлива за целия Пернишки регион. Това бе нощта на магическия празник "Сурва", в която песента на чанове и хлопатари, зрелищните маски на сурвакарите и мечкарите гонят злите сили, за да се възцари доброто.
В региона по отколешна традиция "Сурва" се провежда винаги на Васильовден по стар стил. Според обичаите, сурвакарската дружина е съставена само от мъже, които обикалят из къщите, за да прогонят злото и да благословят за здраве, сполука и берекет. В нощта на 13 срещу 14 януари се палят огньове на селските мегдани, около които се разиграват ритуални танци. Така беше и вчера. Нямаше село, в което да не запяха чановете и да не лумнаха сурвакарските огньове, защото традицията се пази ревниво във всяко населено място и се предава от поколение на поколение. Има участници в сурвакарските групи, които повече от 50 поредни години се преобразяват на този ден. Досега в цяла Пернишка област няма нито един случай, в който член на сурвакарска дружина да се отказал да излиза по Сурва.
Зимният празник е чакан и обичан, защото събира отново цели родове. Деца и внуци се връщат край бащиното огнище от всички краища на страната. Някои от тях пристигат дори от чужбина специално за сурвакарската нощ. А в село Ярджиловци дипломатите от цял свят са ежегодни гости, тъй като тук игрите и маските са най-атрактивни, а местните хора са известни със своето
изключително гостоприемство.
"Маските на сурвакарите и мечкарите в Пернишко, които тук се наричат ликове, никога не се повтарят една с друга. Моделите се пазят в тайна до последно и се майсторят в специални работилници. Процесът е сложен, граничи с ритуал и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател. Най-малко три седмици са необходими за изработване на маската. Ликовете представляват глави на причудливи същества и фантастични животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, тракащи клюнове или са сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. При направата им въображението на майсторите не знае граници. Всяка година се явяват все нови и нови образи, понякога на няколко етажа във въздуха. В Пернишко маските се изработват от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Най-високият лик е пет метра и се намира в земенското село Габров дол. На Сурва в Пернишко един сурвакар носи на гърба си около 100 килограма. "Снаряжението" включва кожения костюм, тежките звънци, опасани около кръстовете на мъжете, и огромните маски, които носят на раменете си. Звънците са сладкогласни и са от различен калибър - от най-малкия до най-големия. Има сурвакари, които слагат малки звънчета дори на върховете на цървулите си. Звънците се предават в семейството от баща на син. Батановчанин съхранявал звънци още от турско време, в които според него били втъкани златни нишки.
Васильовденските сурвакарски празници в региона миналата нощ, които продължават и днес, са своеобразна генерална репетиция за стартиращия на 24 януари 18-ти международен фестивал на маскарадните игри, който от тази година вече влезе в календара на Министерството на културата и стана ежегоден.
