На фона на безбройните маскаради, които напоследък се разиграват по света и у нас, пернишкият маскараден фестивал си е направо релакс за душата. Щото в него сериозното е сериозно, смешното- смешно, а тъжни работи почти няма, ако изключим невъзможността да паркираш в центъра, докато при другите маскаради има смесване на жанровете, та смехът е през сълзи, а трагедиите са комедии.
Перничани отново разлаяхме кучетата с коронния си номер. По- добре да разлаем кучетата, отколкото да озъбим човекоподобните, което също ни се случва. Този маскарад е в унисон с перманентната шумотевица, която се вдига около Перник и неговите трудови хора. Изобщо можем да се гордеем, че сме най- чуваемият провинциален град. Излъчваме дандания, с която облъчваме не само столицата, но и други европейски пространства. Гласът на хлопотарите разнася традиция, в която името на Перник звучи естествено маскарадно, а не като шума на голф двойка с пробит ауспух.
Може да сме горди и с друго- че опазихме маскарада от омаскаряване, а това не се отдава на всеки. Като маскарадна столица на Европа си писахме още една червена точка, за да докажем, че зад озъбените маски се крият весели хора...
