Завършилата зимна олимпиада в Калгари сякаш беше проведена точно заради нас, българите. Щото спазихме перфектно олимпийския девиз, че е по- важно участието. Така допринесохме като никой друг славата на спорта да се разнесе по цялото земно кълбо и особено у нас.
Доказахме, че сме идеалните олимпийци. Скромни, скромни, та чак нахално скромни. Интересно защо още не са ни обявили за олимпийски шампиони по скромност. Нищо не взехме, ама нищо и не дадохме. Никой не посмя да ни обвини, че сме го ощетили.
Обаче не! Взехме едно седмо място и го отпразнувахме като златен медал. Така е. И за седмото място си трябват хора. Няма всички да се бутат на стълбичката, я? Съвсем по олимпийски обявихме и какви пари се полагат за седмото място. Спортната слава е скъпо удоволствие. Затова да посрещнем цялата ни делегация като златни медалисти.
И да помечтаем за домакинство на зимна олимпиада, понеже си знаем: „От Витоша по- високо нема!”
