Синдикатите отново се борят за 8-часов работен ден. О, времена, о, нрави, би простенал отново древният мъдрец, ако беше видял днешна България и нейното законодателство. Разликата между Чикагските вълнения от края на ХIХ век и миньорските терзания от началото на ХХI век са в това, че тогава са се откривали мини, а днес се закриват. Но това е друг въпрос и ние трябва да гледаме позитивното, както ни учи царят.
А позитивното е, че 8-часовият работен ден още се схваща като висше постижение на човешките права, и който работодател дръзне да го наруши - плашат го с международен съд и с килия, съседна на Милошевич. Къде остава тук прословутото българско трудолюбие, заради което безбройни легиони наемници се бъхтят на по две-три места, където синдикатите са сврени в миша дупка? Системата “дневна-нощна-два почиваш” може да има предимства, но далеч по-привлекателна е системата “почиваш-болнични-почиваш-болнични”, докато направиш годините за първа категория.
А не е ли време синдикатите да поискат и 8-часов работен ден в държавните учреждения, където се работи ден до пладне?
