Хотелиерите и туроператорите тая година може и да обявят по-високи печалби, обаче това доходоносно перо на бюджета го нахокаха като международен престъпник. Не минава ден от туристическият бранш да не цъфнат в новините с някоя колосална издънка. Дали ще е „туристическия материал” от Скандинавия и Албиона, дали ще са мръсните плажове, дали ще са концесионерите кожодери или среднощни шумни фиести –анархията е гарантирана. Стигнахме дотам да пишем специални закони за водата, за пясъка, за басейните, за нощния живот и за отровите в храната. Започваме да се пазим от туристите като от терористи. А и те да се пазят от нас. Вилнее някаква своеобразна студена война в този привлекателен иначе търговски продукт.
България е на път да си спечели името на единствената държава, тръгнала насила да вразумява хората, които й носят пари.
Войната по Черноморието обещава да е дълга, но за сметка на това неуспешна. Щото цунамито на слободията вече двайсет години залива плажовете и е стигнало чак до последния етаж и на най-високия хотел.
