Информацията, че в Пернишко се полага асфалт от Костинброд /виж стр.3/ е толкова полезна и радваща, все едно да разбиеш амортисьор в дупка, да спукаш гума, да ти вземат книжката и да те глобят 200 лева едновременно. Въпросът за асфалта виси със страшна сила във време на данъци, които съдират три кожи на данъкоплатеца и са на стойност колкото три пребоядисвания на старата бричка.
Въпросът не е толкова в парите, а в пребоядисваните всяка година обещания на пътните шефове, че досега положението е било лошо, но под тяхното мъдро ръководство шосетата ще лъснат като западни магистрали и ще водят все в целта. Новата система за данъчен обир върви по същата утъпкана пътека - нагоре, нагоре. Една почти нова кола с малко над 100 коня мощност отива към 100 лева годишен данък. И тук не задаваме тъпия въпрос за качеството на пътната инфраструктура, защото знаем тъпия отговор.
Затова докато се убеждаваме в качествата на костинбродския асфалт ще се мъчим да прескачаме законовите дупки за плащане. На калпави пътища - калпави плащачи.
