Явно господ ще прати дъжд на 15-ти септември не само за да върви по вода на учениците, но и да провери здравината на покривите и качеството на школските ремонти. Прокапалото отвсякъде българско училище се нуждае не само от слънчеви дни и здрави керемиди, но и от устойчиви основи на реформата.
15-ти септември е ден на показната радост, който открива сезона на школските мъки. Застинало между матурите и тестовете училището чака да го огрее поредната мъдрост, чието популярно название е концепция, стратегия или програма. Всяка година училището среща 15-ти септември като Великден, обаче държавното милосърдие се свежда до обяснението, че всеки 15 септември не е Великден. Капризите на политическото време и бурите на неясните промени забулват в гъста мъгла онова светло възрожденско дело, завещано от Паисий и Софроний, от Пенчо Славейков и Найден Геров, от Каравелов и Ботев. Затова днешното “На добър час!” крие оная вечна надежда, пред която е безсилна и природата.
