Само 350 лева са необходими на 12-годишно момиче от Перник за протеза на носа. Семейството обаче е изпаднало в крайна бедност и няма никакви възможности да подсигури необходимата сума. Вече 10 месеца Атанаска ходи с лепенка, след като при нещастен случай куче й отхапало половината нос.
Трагедията се разиграла през август миналата година в района на ж.п гара “Захарна фабрика” в столицата, разказва бащата на Атанаска - Стефан Кръстев. По това време той правел ремонт в частна къща в столичния квартал Сердика. Един ден малката го помолила да я заведе с него. “Като че ли дяволът ме накара да я взема със себе си” - тормози се бащата. Същият ден Атанаска си изкарва много хубаво в София, където си играе с децата на собственика на ремонтираната къща. Затова детето помолило баща си да го вземе на работа и на следващия ден. Двамата пътували с влака. На “Захарна фабрика” бащата купил на дъщеря си баничка. “Нищо, че сме бедни. Тя винаги е готова да раздели залъка си с гладния, защото е много жалостива” - казва бащата. Затова детето отчупило късче от баничката и я дало на едно от бездомните кучета. Помиярът обаче се отблагодарил като отхапал носа на момичето.
“Бях се загледал дали идва травмай и не видях какво точно е станало, но изведнъж чух писъците на Атанаска. Обърнах се и видях, че тя е цялата в кръв. Грабнах я на ръце и изтичах на улицата. Двама младежи с кола ме видяха и спряха, качихме детето и по най-бързия начин го закарахме в “Пирогов” - разказва бащата.
В болницата пострадалата била приета от д-р Димитрова, която промила и обработила раната. Детето останало няколко дни на легло, докато болното място заздравее и след това било изписано. Обяснили им, че им трябват 350 лева за протеза, която да бъде сложена на раната и да бъде свалена превръзката. По-нататък може да се мисли и за пластична операция. Майката обаче е категорично против детето да бъде подложено на пластична операция, тъй като смята, че вероятността то да се събуди след упойката е 50 на 50.
Изпаднали сме в крайна бедност и просто не можем да намерим тези 350 лева, споделят родителите. В момента тримата живеят в стая на приземен етаж на ул. “Търново” 28, намираща се под работилниците на Техникума по механотехника и дървообработване “Юрий Гагарин”. Настанени са там под наем, който е 30 лева на месец. Задлъжняли са на хазаина с около стотина лева. Ежемесечно трябва да осигуряват и по 15 лева за ползвана вода.
Тримата живеят само в една стая без баня. Къпем се вътре, перем вътре, ядем вътре, готвим. Всичко на едно място, разказват двамата и показват оскъдната си покъщнина. В момента се издръжат със социалната пенсия на майката - 52 лева, заедно с детските. Жената е инвалид от първа група с придружител. Преди време те живеели в апартамент в квартал Тева, който обаче останал в наследство на брат й, след като майка им починала. Тогава семейството било принудено да се изнесе и да наеме квартира.
За да осигурява къшея хляб, бащата ежедневно пътува до столицата и търси препитание като общ работник. Ако не успее да се спазари за работа, започва да събира кашони по контейнерите. Вече е претръпнал и не го смята за срамно. Срамува се обаче да се вози на влака без билет, ако не успее да изкара пари в София. Затова често ми се налага да се прибирам оттам на автостоп. На 50 години съм, срамота е да пътувам във влака без билет, споделя Стефан Кръстев. Той е от Сопотския край и преди известно време ходил до там да събира гъби и да ги предава в изкупвателните пунктове. Уж ги изкупували по 7 лева, уж по пет, уж по три, а когато Кръстев отишъл там, се оказало, че ги изкупуват по 70 ст. Едва събрах пари за билет за връщане, казва мъжът. Понякога все пак му се усмихвало щастието. Веднъж до един контейнер намерил изоставен протативен телевизор “Юность”, оказало се, че приемникът работи. Гледали го от ноември миналата година до преди месец и половина, когато се развалил и повече не могли да го оправят.
Стоим тук откъснати от света - нито радио, нито телевизор, изобщо не знаем какво става навън, споделят двамата.
Най-голямата грижа за тях все пак остава детето и неговото бъдеще. Как Атанаска ще продължи да живее занапред след нанесената травма. Засега детето не се чувствало различно от останалите. Съучениците му го приемали без подигравки, дори идвали у дома му, за да си играят. Но ще дойде време, когато все по-често ще започне да се оглежда в огледалото и да страда заради външния си вид, кахърят се родителите. Въпреки всичко те се надяват, че нещата все пак ще се оправят и разчитат на милостта на по-заможните хора. 350 лева за някои може да са нищо пари, но ние просто не можем да ги осигурим. Не можах дори да си извадя нова лична карта. Не знам сега колко ще трябва да платя като глоба, защото срокът вече изтече. Доскоро вземах пари от Бюрото по труда като безработен. Миналия месец обаче ми казаха, че не могат да ми дават повече пари, докато не се легитимирам с нова лична карта, каза още Стефан Кръстев.
