Ако светите братя бяха измислили цифрите, вместо буквите, щяха да са по-актуални. Щото с буквите само пишем, а цифрите са всичко останало. С буквите си служим за поредната декларация срещу съкращенията в образованието, за приветствие на 24 май и за съчинение по матура. Толкова.
С цифрите обаче боравим ежеминутно. Те са бюджетът на училището, процентът отпадащи, броят закрити селски школа. С цифри мерим заплати и премии, пенсионна възраст и педагогически стаж, мъртви души и годишен норматив, слети паралелки и свободни часове.
Математиката на живота дотолкова е ударила красноречието, че за някои духовността се измерва в умението да надуеш абитуриентски балон. Празникът на светите братя Кирил и Методий се отбелязва с червено в календара повече заради факта, че е последен учебен ден, а не начало на истинско преосмисляне на моралните цености.
Заплетени в цифрите на мизерията разплитаме духовните си сили в пустословие, от което азбуката става по-бледа, а създателите й - по-далечни.
