Покрай братските целувки и прегръдки, които премиерът ни раздаде и получи в западната ни съседка Сърбия, се сетихме за един брадат виц от времето на Титова Югославия, според който сърбите работят само в сряда, но не всяка сряда. Та горе – долу и на нас ще ни се наложи в Бойкова България да минем на същия трудов график.
Ако е вярно, че всички стари отпуски трябва да се изчистят до края на тази година, цялото чиновническо войнство ще мине или на системата „тука има – тука нема трудов колектив”, или по сръбски ще работи две среди в месеца, а другите две ще ги отмаря. Интересно как виждат чиновниците да се ползват стотина – двеста дни до края на 2010-та ? Че то толкова работни не са останали въобще. Ще се заформи едно безкрайно лято, което дотолкова ще разглези държавният чиновник, че той после няма да става за никаква работа, а в частна фирма няма да го вземат при тия отпускарски навици.
Явно, както е казал шопът, на много работа майката му е седене. А при нас на кризата майката й е в отпуските.
